,,Сирене. Вкусно българско, бяло, саламурено сирене.“
Константин Рангелов, или просто Косьо, както му казват повечето близки, ми се хили, отпива от бирата си и поглажда с ръка храстовидната си брада. Някои от хората по съседните маси в заведението ни поглеждат въпросително. Няма как да знаят, че събеседникът ми не е млекопроизводител, който рекламира стоката си, а...авиоинженер. В този конкретен момент ми разказва за зараждането на една от най-интересните и мащабни бизнес идеи, за които някога съм чувал – и не става въпрос за нов проект на Елън Мъск или Джеф Безос, а за нещо, случващо се в София, България. В собственото му хале.
Идеята
Преди две години Косьо още довършва образованието си в Холандия, когато по време на Skype разговор с брат си се оплаква, че много му липсва българското сирене. Брат му шеговито предлага да си конструира безпилотно самолетче - дрон, който да му доставя колкото сирене си пожелае. Смеят се, но идеята за самолет, извършващ безпилотни доставки, се загнездва в съзнанията и на двамата.
„Замислихме се за начина, по който се доставя товар по въздух в момента, и съзряхме пазарна ниша. Голяма част от пратките се изпращат с пътнически самолети, където количеството карго се измерва в тонове. Често обаче процесът излиза по-бавен, скъп и неефективен, отколкото би могло да бъде – случва се самолетите да летят полупразни. Затова ние си представихме малък летателен апарат, който да бъде безпилотен, абсолютно автономен и възможно най-икономичен откъм разходи за производство, поддръжка и опериране. Ще може да пренася до 350 кг товар на разстояние от 2 500 км, без да се нуждае от летище за кацане и излитане.“
С такива параметри самолетът на братята ще може да обслужва бързо и ефективно малки градове и села, до които доставки сега се извършват само и единствено по земя. Освен икономически, проектът би могъл да има и силен социален ефект, когато става въпрос за доставяне на лекарства и бързоразвалящи се храни до труднодостъпни места. За държави в Африка, като Етиопия и Кения, където нуждата от тези стоки е голяма, а инфраструктурата – лоша, организации от типа на World Food Programme ще могат успешно да ги доставят по въздух.
Осъществяването
Когато мечтаем, не се притесняваме от хилядите „ами ако“, а смело отпускаме въображението си в търсене на път към целта. Не са толкова много онези обаче, които се престрашават да пристъпят към опит да реализират големите си идеи. Косьо и брат му решават да направят крачката и бързо осъзнават, че нещата стават сериозни. Докато други прекарват години в търсене на инвеститори, Dronamics, както братята наричат компанията си, успява за съвсем кратко време да намери такива чрез българския бизнес акселератор “Eleven”.
„След това спечелихме едно състезание“, отбелязва Косьо, като скромно пропуска да спомене, че става въпрос за едно от най-големите състезания за стартиращи компании в Европа – Pioneers Festival Challenge. През 2015 Dronamics биват избрани на първо място от над 1600 бизнеса, като получават условна инвестиция на стойност 100 хил. евро.
Трудностите
Пътят до осъществяване на мечтата, разбира се, не включва единствено успехи. Препятствията са много и различни. Доставчиците на машини и материали често продават продукти с неверни данни за техническите качества и се налага всеки материал и всяка машина да се тества вътрешно преди употреба, което допълнително усложнява процеса. В същото време се оказва, че менторите в „Eleven” всъщност не са представителна извадка за средата в България.
„Патриотизмът ти се размива малко,“, споделя Косьо - „когато в страната, в която си роден и отраснал, се опитваш да постигнеш нещо по-голямо от теб самия, а някои хора се стараят само да създадат пречки и спънки...защото ги мързи да си свършат работата. Бориш се, а те се чудят как да ти подложат крак.“
Ситуациите са разнородни – фирми, които се занимават с производство на самолетни части, бързат да изброят на братята всички причини, поради които няма да успеят да осъществят проекта си, вместо да предложат съвет. Съвсем наскоро пък от голям български университет отказват да се включат поради завишените бюрократски изисквания за партньорство между бизнеса и ВУЗовете. За сметка на това още с първите имейли до чужбина получават отклик. Професори и авиоинженери с дългогодишен опит за организации като НАСА и Skunk Works[1] , както и създателите на една от най-големите куриерски компании в света, стават незаменими съветници и ментори. Някои от тях, като Кристос Касапоглу, написал учебник по структурен анализ, по който се учи в цял свят, дори идват неведнъж до България.
Лишенията в името на работата също тежат. На Косьо му липсва социалният живот (,,Хваща ме малко агорафобията сред повечко хора”), съжалява и че не отделя достатъчно време на приятелите и семейството.
„Ако цената е прекалено голяма обаче, значи си избрал грешното нещо да правиш“ – отбелязва философски.
Мотивацията
Напук на проблемите, провалът изобщо не е опция - „Което сигурно е форма на тъп и слабоумен инат, примесен с мазохизъм“. За Косьо проектът е призвание, което му дава сили.
„Не го правя за парите и за славата...просто искам да видя как една черна птица, която аз съм направил, лети във въздуха и да знам, че ще помогне на някого. Може този някой и едно благодаря да не ми каже, но да знам, че моята кръв и пот са били по това нещо и благодарение на тях то съществува - това ми е достатъчно.“
Вдъхновяват го Кристофър Нолан и филмът му Interstellar, отчасти заради посланието да мислиш за нещо повече от себе си. „Много хора говорят, а малко го правят. Още по-малко го правят истински“. Сили му дават и приятелите, които с различните си цели и приоритети го връщат обратно на земята и му дават един по-ясен и свеж поглед на нещата.
Пътят
Веднъж намерено, призванието се усеща със сърце и душа, но понякога търсенето му отнема време.Точно като при Косьо, който по стечение на обстоятелствата се записва да учи бизнес мениджмънт, но скоро осъзнава, че изобщо не е за него.
„Всяка следваща лекция ме довършваше, докато един ден просто осъзнах, че това не е моето нещо. В същото време в съседния университет имаше свободни места за авиокосмическо инженерство, което ми се видя достатъчно мечтателско. Записах се, приеха ме...и още първия семестър ме скъсаха на всички изпити. В началото беше супер трудно, но постепенно свикнах. Беше най-доброто решение, което някога съм взимал.“
Брадите
За финал не се стърпявам и го питам защо и той, и брат му ходят с бради като на аятолах Хомейни.
,,С брат ми мразим бради“, отсича Косьо и леко придърпва три косъма отдясно. „Затова за мотивация решихме да не ги бръснем и поддържаме, докато самолетът не излети. Не сме хипстъри, нито терористи и вече свикнахме всеки път като сме на летище, да ни правят „случайни проверки“.“
Тъкмо довършва изречението и телефонът му зазвънява. Косьо вдига и в следващите 10-15 минути разпалено обяснява на гласа от другата страна за колела и оси. Заедно с всичките инженерни термини, които не разбирам, в съзнанието ми се прокрадва и една ясна мисъл – убеждението, че рано или късно братята ще видят черната си птица в небето и че тя, точно като онези другите, синята и бялата, ще донесе на тях и на други щастие и надежда. И че най-накрая ще видя Косьо да се разхожда без брада…
[1] Skunk Works – прякорът, използван от авиокосмическата компания Локхийд Мартин за секретните им програми, свързани със създаването на самолети като U-2, F – 117 „стелт“ и др.