Татяна Йотова – автобиографично интервю

Имаш ли име? – Татяна, Татян, Тити, Танче, Татянец, Таничка, Танюш, Тачо, Татянко, Тути-Фрути, Мамо, Маманка, Сестра ми, Душа, Слънце, Природно бедствие, Кошмар в рими, Шекспирт, Госпожо Йотова, Водолейке, Оная, Пак Ли Тя, Вулкан, Усмивка, Чудо…

Коя си ти? Коя искаш да бъдеш? – По професия съм учител, а по потребност – бард. Съм, когато съмва, когато съм при своите ученици, сред приятели, сред красотата на природата; когато съм песен и сълза от смях, протест срещу грозотата и насилието, пламъче и песъчинка във Вечността… Съм,  когато търся думите и мелодиите, които се обичат, когато с малките актьори влизаме в роли и ги изваждаме на сцената, за да сеем добри послания… Искам просто да бъда.

Откъде идваш? – От първия по азбучен ред град в България – Айтос. От тракийските бежанци, от оцелели през вековете родове, от Паисиевото перо, от пръчките на Кубрат, от Източните розови градини, от Божията любов… От годината, в която в Космоса е полетял първият космонавт Юрий Гагарин.

Какво правиш тук? Какво искаш да правиш? – Уча се и обучавам, усвоявам уроци, в които почти винаги съм оптимистичен двойкаджия, обичам, дълго тъгувам, смея се, когато ме боли, ужасявам се от чиновниците и простащината… Искам да мога да свиря на пиано, да пея като ангел и да гостувам из Вселената с пленяващи концертни програми.

Кого и какво срещаш? Кого и какво искаш да срещнеш? – Срещам и доброта,  приятелство,  но и насилие, завист, злоба, алчност. Много са страшни хората copy–paste. Като плевели са. Търся креативните. Всеки може да върши поне едно нещо добре, независимо в коя област, толкова ли е трудно да го откриеш!? Искам да срещам само хармония и човечност, трудолюбивци, ценители на красотата, справедливи, отговорни  човеци.

Кого обичаш? И по какво си луда? – Добрите хора, не хитреците и дребните души, а добрите истински хора. Луда съм по пътешествията из морета, планини, градове, села, необичайности, по задушевните срещи с ценни приятели, луда съм по малките, но истински неща в живота, като сърдечната топлина и песните.

Мислиш ли, че някой чете стихове? А твоите стихове? – Всички обичат да четат стихове, само че не ги наричат стихове, а Живот. Щом учениците ми казват: „Госпожо, хайде да пеем Вашите песни с бялата китара”, значи им е хубаво с мен и с моята раздадена в мелодии и стихове душа.

Кой е най-ценният дар? – Времето и Животът.

Имаш ли смисъл? – Кой знае? Да питаме най-ценните дарове?

Как изглежда самотата? – Като неразчетена вода, има памет, история, бъдеще, а няма кой да я разгадае…

Кого искаш да прегърнеш? – Майка ми, сестра ми, децата и внуците, родените и бъдните! И по-скромно – света!

Накъде отиваш? – Вървя по катетите, не по хипотенузата, по обиколния път ще ти се случи нещо в повече. И отивам при себе си. Човек се ражда, за да бъде сам. „Сам в пустинята, сякаш съм сред най-населеното място” – Борис Христов. 

А имаш ли спомени? – Помня времето, когато ще се родя отново за някого, за някъде, за някога…