Винсент Ван Гог за „произволните“ цветовете като средство за изразяване.
Винсент Ван Гог – “Нощното кафене”, 1888 г.
„Аз вечно се намирам между два потока от мисли, първо: материалните несгоди, вечното лутане насам и нататък, за да преживявам, и второ: изучаването на цветовете. Все се надявам да открия нещо в тях…“
Лимонено жълто, кърваво червено, отровно зелено…Приписвали са прекомерната употреба на твърде ярки или нереалистични цветове в картините на холандския художник Винсент Ван Гог на психично заболяване или на постоянно пиене на абсент. Около десет години след неговата смърт /1890г/ силното преувеличаване на цветовете и плътната текстура на боята се превръща в нов похват на авангардни художници , наречени по-късно „експресионисти“.
„Вместо да се опитвам да възпроизведа точно това, което е пред очите ми, аз използвам произволни цветове, за да се изразя по-силно.“ – пише Ван Гог в писмо до брат си Тео през 1888 година.
„И в една картина бих искал да кажа нещо утешително като музика. Бих искал да рисувам мъже и жени, осеяни от нещо вечно, чийто символ някога е бил ореолът, а ние търсим да предадем чрез сиянието, чрез трептенето на нашите багри…
Да изразиш любовта на двама влюбени чрез съчетанието на два допълнителни цвята, чрез тяхното смесване и противопоставяне, чрез тайнствените трептения на близките тонове. Да изразиш размисъла в едно чело чрез сиянието на един светъл тон върху тъмен фон.
Да изразиш надеждата чрез една звезда. Пламенната страст на едно човешко същество чрез сиянието на слънчевия залез. Това наистина не е реалистична измама за окото, но нима не е нещо, което действително съществува?“
През септември 1888 година, Винсент рисува една от най-колоритните си и експресивни картини – „Нощното кафене“. Шедьовърът пресъздава интериора на Cafe de la Gare в Арл, където художникът живял в стая под наем от май до септември 1888 г. Отворено през цялата нощ, кафенето давало подслон на скитници, безделници, проститутки и пияници. Ван Гог рисува картината за три нощи след разправия с хазяина си относно наема и взимайки „всичко откъм веселата му страна“ изписва „мръсната му барака“, с цел да си покрие разноските. Интензивната светлина и контрастните цветове , които той използва символично и които нарича „подсказващи“ и „произволни“, са директно въздействаща експресия на емоционалното състояние на художника .
„Помъчих се да изразя чрез червения и зеления цвят ужасните човешки страсти.
Салонът е кървавочервен и матовожълт, със зелен билярд по средата, четири лимоненожълти лампи с оранжево и зелено сияние около тях. Навсякъде борба и антитеза на най-различни червени и зелени, в дребните фигури на задрямалитебезделници, в празното и тъжно помещение на виолетовото и синьото, стил Людовик XV, на тезгяха, на който има розов букет.
Белите дрехи на съдържателя, който бодърства в един ъгъл на тази пещ, стават лимоненожълти, бледозелени и почват да блестят….
Тези цветове не са верни като локален тон от гледна точка на реалистичната, фотографска живопис, но са цветове, които внушават някакво чувство на плам, на страст.
Когато Пол Манц видял на изложбата, която гледахме в Елисейските полета, страстният и екзалтиран ескиз на Дьолакроа „Ладията на Христос“ , той се прибира в къщи и се провиква в стаята си: „Не знаех, че може да се правят такива страхотни неща със синьото и зеленото!“
Йожен Дьолакроа – „Христос в Галилейско море“, 1841
“Хокусаи изтръгва от теб същия вик, само че с линиите, с рисунката си, когато пишеш в писмото си: „Тия вълни са като нокти, корабът е сграбчен в тях, чувстваш го.“
Кацушика Хокусай „Голямата вълна край Канагава“ 1830г
“Е, да, ако предавахме съвсем точния цвят или съвсем точния рисунък, нямаше да извикваме такива чувства.
…В картината си „Нощното кафене се помъчих да изразя, че кафенето е място, където човек може да се погуби, да полудее, да извърши престъпление. В контрастите на нежнорозово с кърваво и тъмночервено, на веронезе и нежнозелено а ла Людовик XV с жълтозелени и твърди синьозелени тонове – всичко това в атмосферата на адска пещ, на бледожълта сяра – исках да изразя мрачната мощ на вертепа. И то под привидната маска на японска веселост и простодушието на един Тартарен…“
Винсент бил самокритичен към творбите си, а тази изобщо не харесвал.
„Не ще и дума, че с моята картина едва ли ще си прибера парите, платени на хазяина, защото е една от най-грозните, които някога съм рисувал.“
Днес картината е обявена за един от шедьоврите на гениалния Ван Гог. Пресъздадената сцена би била банална, ако шокиращите цветове и замайващата перспектива не водеха погледа на омагьосания наблюдател през салона на нощното кафене, покрай празни маси и тъмни силуети на странници към една отворена мистична врата в дъното…. Знаехте ли, че може да се правят такива страхотни неща с червеното, зеленото и жълтото?!
Източници:
Винсент Ван Гог – „Из писмата на художника до брат му Тео“ Изд. „Български художник“1967
https://artgallery.yale.edu – EUROPEAN ART Artist: Vincent van Gogh
