Николай Михайлов: Музиката те прави по-креативен, мислещ, отговорен, сдържан, разумен, смел

 

Между 25 и 30 ноември 2015 г. в Плевен се проведе първият международен фестивал на китарата в България - Pleven Guitar Festival.  Фестивалът събра на едно място утвърдени изпълнители на класическа китара и участници до 18-годишна възраст от различни точки на света. Николай Михайлов, идеолог и основен организатор на събитието, с интервю за Studio 84 Art & Motion.
 
Разкажи ни повече за фестивала – какви събития включваше, колко деца и младежи взеха участие и от кои държави, кои музиканти бяха сред гостите ви?
Първи международен фестивал на китарата Плевен 2015 протече в продължение на пет фестивални дни, изпълнени с музика и вдъхновение oт изкуството на класическата китара. Програмата включваше международен конкурс, майсторски класове, лютиерски форуми, лекции, презентации и вълнуващи концерти, в които се включиха 150 участници от Австрия, България, Гърция, Кипър, Македония, Полша, Румъния, Сърбия, Турция, Украйна, Франция, Хърватия, Черна гора, Швейцария, Босна и Херцеговина.
Специализираните майсторски класове по класическа китара проведоха изявени преподаватели и концертиращи инструменталисти като Нено Мунитич, Ливиу Георгеску, Дарко Багески, Росен Балкански, Стела Митева-Динкова и Екатерина Икономова.  
Без съмнение цялостната атмосфера на фестивала не би могла да бъде толкова топла и вдъхновяваща без концертните вечери. Имахме удоволствието да чуем рецитал с изпълнения на творби от българския композитор Росен Балкански, някои от които звучаха премиерно за България. Рецитал изнесе и Зоран Анич, а след него банда ''Дел Падре'' взриви публиката с фламенко ритми и кубински аромат. Последваха и изпълнения на Георги Василев /България-Швейцария/, Боян Дойчев и Стела Митева-Динкова, които ни срещнаха с друг поглед към класическата китара – музикалното общуване и съпреживяване.
Важна част от Плевенския китарен фестивал бе и възможността на участниците да се докоснат до професионални инструменти. За целта гости на събитието присъстваха лютиерите Славко Мърдалч /Босна и Херцеговина/; Андрей Оприсан /Румъния/; Христо Георгиев, Боян Матев и Румен Тодоров – България.
Фестивалът успя да се превърне във вълнуващ музикален празник за душата, изкуството и вдъхновението – цели, към които се бяхме насочили. Създадоха се важни творчески взаимоотношения, приятелства и обогатяване, вследствие на междукултурния обмен.
 
Защо реши да организираш такъв фестивал? Защо точно в Плевен?
Плевен е моят роден град. Когато започнах да се занимавам с китарното изкуство, в града нямаше дори паралелка в музикалното училище, където да се изучава този предмет. Ходейки всяка седмица по два пъти до София за уроци се зарекох, че един ден ще се завърна и ще създам нормални условия за изучаване на класическа китара. Така фестивалът се превърна в моя детска мечта, която с годините ставаше все по-голяма и неудържима.
 
При организацията на подобно събитие човек неизменно се сблъсква с трудности и пречки. Изправи ли се ти пред такива и ако да, как успя да ги преодолееш?
Всяко начало е трудно. За мен тайната на успеха се крие в това човек никога да не се отказва или предава. Трудностите са неизменна част от всяко начинание, но ни правят по-зрели и по-силни.  Не трябва да се плашим от тях и, както казва мой много добър приятел - „нека не се поддаваме на емоциите“. Ако имаме добър екип, всичко е преодолимо. За мен няма невъзможни неща.
 
Предстои ли второ издание на фестивала? Какви са плановете ти за развитие на събитието?
Второто издание ще се проведе от 30 ноември до 4 декември тази година. Целта ми е фестивалът да се превърне в ежегодно разрастващо се културно събитие за град Плевен като пресечна точка на eвропейската карта и не на последно място - платформа, която дава възможност за развитие на младите музиканти. Влиянието, което виждам у децата е наистина уникално - те стават много по-мотивирани и отговорни към това, с което се занимават.
 
Самият ти си завършил НМА „Проф. П. В.“ – гр. София, в класа по китара на Росен Балкански с магистърска степен.  Какво те накара да започнеш да свириш на китара?
Наистина не знам. Това е вътрешно чувство. Никой не ме е подтиквал да се занимавам с класическа музика. Напротив – всички се опитваха да ми говорят, че не е разумно с оглед на трудното влизане в академията и последващата реализация. Аз самият знаех, че това е моето призвание.
 
По какъв начин те разви свиренето на китара? Какви качества мислиш си придобил през годините благодарение на заниманията ти с музика?
Музиката те прави по-креативен, мислещ, отговорен, сдържан, разумен, смел. Кара те да взимаш бързо важни решения, учи те да работиш в екип, да обичаш себе си и околните, да се радваш на малките неща. Започваш да виждаш много неща, които преди това не си забелязвал – природа, жестове, възприятия. Уникално е!!!
 
От 2011 г. си преподавател по класическа китара, камерна музика и музикални ансамбли в Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен. Защо реши да се отдадеш на преподаването?
Не съм решил. Просто стана. Определно обаче професията много ми харесва. Никога преди това не съм си мислил, че ще бъда преподавател.
 
Обмислял ли си някога възможността за работа в чужбина? Ако си – защо реши да останеш в България?
Имал съм предложения от Дубай, Арабските Емирства, Франция, Турция. Но аз мисля, че няма по-уникално място от България и ако не й помогна, няма кой да го стори вместо мен. За мен най-лесно е човек да избяга. Аз лично също го направих. Живях около година в Италия, но постепенно разбрах, че това е огромна грешка.
 
В едно свое скорошно интервю Теодосий Спасов, попитан дали културата в България е станала „последна дупка на кавала“, отговори: “Не съм сигурен, че е изтикана най-отзад, има доста културни прояви. Има живот – вижте столичния афиш, вижте и в страната. Пълно е с култура.“
Как виждаш ти ситуацията с културата? Съгласен ли си с Теодосий Спасов?
Определно съм съгласен с него. Истината е, че в крайна сметка всичко зависи от нас. Ако имаме волята и желанието, културните събития ще се увеличат многократно. Най-лесно е да плюем по някого или нещо. Защо не се опитаме ние самите да променим нещатата около нас?
 
За финал – имаш ли любими композитори, изпълнители и пиеси за класическа китара? Би ли ни препоръчал някои, за да се запознаем по-отблизо с жанра?
Препоръчвам да се запознаете с творчеството на китарни композитори като Фернандо Сор, Наполеон Кост, Франциско Таррега, Аугустин Бариос-Мангоре, Ейтор Вила Лобос. Те са толкова много...Послушайте някой добър изпълнител като Дейвид Ръсел, Марчин Диля, Горан Кривокапич, Джулиан Бриийм. Те свирят много разнообразни пиеси от различни композитори.
 
 
Посетете страницата на Pleven Guitar Festival във Facebook.
Posted in Интервю and tagged , , , , , , , , , , , , , , , .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *