„Искам да се науча да свиря на китара, но дали не е твърде късно?“
В своята статия за списанието Classical Guitar, преподавателят по китара Дерек Хастед разказва, че това е един от най-честите въпроси, които му задават по телефона. Затова Дерек бърза да отговори, при това категорично:
„До всички вас, които за пръв път се докосвате до китарата или се връщате към нея в по-късен етап от живота си – не, със сигурност не сте закъснели да постигнете нещо невероятно.“
Най-голямото доказателство за увереността на преподавателя са учениците му – в момента Хастед преподава на 39 човека, сред които няма нито едно дете или младеж.
Дерек посочва, че много деца посещават уроците по класическа китара с нежелание, тъй като вместо това искат да свирят на електрическа китара или пък родителите им са ги записали, просто защото инструментът „не е прекалено скъп“. Възрастните, от друга страна, се мотивират сами, ентусиазмът им често е безграничен и може да се сравни само с…абсолютната им липса на координация.
Според Хастед основната разлика между възрастните и децата е, че след като завършат университет, възрастните често се съсредоточават върху развиването на вече придобити умения, вместо да продължат да научават нови. Свиренето на китара обаче е не само ново умение, но е и изключително сложно, тъй като включва зрение, звук, осезание, четене, планиране, разсъждаване, синхронизиране и интерпретация. Точно тази комбинация го прави една от най-добрите „храни за мозъка“.
Кои според Дерек са основните пречки пред желаещия да започне на по-късен етап от живота си и пречки ли са наистина?
Твърде трудно е!
Не, не е. Просто е едно предизвикателство, което трябва да бъде разделено на по-малки задачи. Възрастните искат да започнат да тичат, преди да са се научили да ходят, а да се научиш не е толкова просто – как би могъл да си откриеш грешките, ако си мислиш, че спазваш инструкциите? Опитният учител ще води уроците така, че ученикът да се намира в зоната на перфектния баланс между усилие и постижение.
Иска ми се да бях започнал като дете
Недоволството може да попречи дори на най-обещаващите възрастни ученици. Възрастните забравят, че могат да учат точно толкова бързо, колкото и по-младите, било само заради това, че разполагат с повече търпение и имат домашно само по един предмет!
Пръстите ми са прекалено схванати
Всъщност не са, твърди Хастед, просто не са свикнали. Дори един професионалист ще срещне големи затруднения, ако обърне китарата си и за първи път се опита да задържи акорд с ръката, с която по принцип дърпа струните. Възрастните трябва тепърва да развият фината моторика на пръстите си, което обаче не отнема толкова много време, колкото си мислят.
Недоволен съм от липсата на напредък
Репертоарът за класическа китара в момента е толкова богат, че винаги може да се намери пиеса, която да отговаря на нивото на ученика. За разлика от децата, възрастните имат конкретни предпочитания относно стиловете музика, които слушат, и това може да помогне много при обучението. Въпреки че е хубаво учителят да показва много различни стилове, работата с любимата музика на ученика улеснява неимоверно процеса на възприемане.
Възрастните изобщо не обичат да правят да правят грешки, а уроците по китара са изпълнени са тях. Пътят към напредъка обаче минава през способността да се „изправиш и изтупаш, след като си паднал“. Когато ученикът свикне с този процес, недоволството постепенно изчезва.
Продължавам да правя грешки!
За това, шегува се Дерек, можем да виним главно професионалните музиканти. Често се забравя, че в процеса на учене китарата изобщо не звучи така, както когато я слушаме записана в албум или по радиото. Шансът за грешка при китарата е по-висок, отколкото при повечето инструменти в оркестъра, тъй като трябват две ръце за възпроизвеждането на един тон, осем пръста трябва да се позиционират с точност от няколко милиметра и трябва да се поддържа полифония. Едно бързо търсене в Youtube показва голямата разлика между китаристите, всеки един от които е на различно ниво. Няма проблем ученикът да се вдъхновява от най-добрите, но няма и нужда постоянно да се сравнява с тях – очакванията трябва да бъдат в рамките на възможното.
Омръзна ми.
По-голямата част от възрастните обичат социалните дейности, а свиренето на китара може да се превърне в самотно хоби. Това обаче не е задължително, ако учениците си намерят съмишленици. Китарните ансамбли са една добра възможност, защото свиренето в група е забавно, води до взаимно поощряване и показва, че при свиренето на китара става въпрос най-вече за слушане, а не за това кой какво е прочел или направил.
Кога най-сетне ще приключа с ученето?
Отговорът на този въпрос е ясен – никога. Репертоарът за китара е невероятно голям и всяко едно произведение носи със себе си конкретни предизвикателства. Разбира се, напредвайки и навлизайки все по-навътре в музикалната теория и практика, учениците ще започнат да забелязват и все повече прилики между пиесите за китара. Въпреки това обаче винаги ще има нови неща, които ще могат да научат.
Ами теория на музиката?
Според Хастед теорията може да помогне на възрастните, които са свикнали да намират последователност в хаоса. Много от тях признават, че напредват по-бързо, когато заедно с практиката се занимават с анализ и разчитане на изучаваните пиеси.
Не се упражнявах достатъчно тази седмица
Възрастните имат какви ли не ангажименти – трябва да се грижат за децата или родителите си, да пазаруват, да работят до късно в офиса и т.н. Свиренето на китара обаче не е състезание, а пътешествие, изпълнено с красиви гледки от началото до края. Опитният учител трябва да умее винаги да провежда урока спрямо моментните постижения на ученика. Точно както по време на едно истинско пътуване – понякога е хубаво да поспреш, за да се насладиш на някой пейзаж…
Източник: Classical Guitar Magazine
Hasted, Derek. It’s Never Too Late to Start: Starting to Play Guitar as an Adult has Unique Challenges—and Opportunities. 2016. July 2017.