Любомир Анов 23.09.2016 г.
1.Същност.
Импровизацията е процес на съчиняване на музикални фрази без предварително зададен текст. Тази дефиниция (въпреки че е формално вярна) ни подвежда да си въобразяваме, че по време на импровизационния процес разполагаме с тотална творческа свобода да свирим всичко, което ни хрумне в момента. Това съвсем не е така.Предварително са ни наложени ограничения, свързани непосредствено с акордовата прогресия, в чийто контекст творим. Ладовете, които можем да използваме, са следствие на акордите, върху които сме избрали да импровизираме! Именно тази зависимост се изучава най-трудно, най-бавно, всъщност се учи цял живот. Други ограничения си задаваме със своя избор на ритмични конфигурации, секвенции и общата стилова насоченост на творбата. Важно е да се знае, че рядко цяла една пиеса или песен е импровизация. В повечето случаи импровизацията е част от композиция и в този смисъл е наследник и „роднина” на вариацията.
2. Психология на импровизацията като творчески акт.
В основата на импровизацията стои въображението. Тук предлагам една кратка статия от Божко Стефанов, която е хубаво да бъде прочетена, защото в нея кратко и достъпно са изложени основните механизми на креативност. Тези механизми засягат хората на науката и с още по-голяма сила хората на изкуството.
„Айнщайн е казал “Въображението е по-важно от знанието”. Но дали е бил прав? За да се отговори на този въпрос и за да бъде идеята му добре обоснована, трябва първо да се изясни понятието въображение и какво точно включва то. Въображението е психичен познавателен процес, който се реализира при участието на мисленето, волята, чувствата и вниманието, а то е немислимо без предишни възприятия и без паметта. Въображението е един от най-богатите по възможности за пресъздаване на действителността процеси в човешката психика. В неговата основа стои механизмът на асоциациите. Въображението като процес протича на основата на търсенето на образ, събитие, явление и на основата на реконструкцията на предишни образи при налагане на нови форми на комбиниране на елементи в образи в унисон с търсенето. Повечето от дефинициите на въображението се изграждат върху особеностите на получения от него резултат. Според Платон например то трябва да внесе ред в хаоса. Значителна част от съвременните автори определят въображението или фантазията, акцентирайки върху процеса, считайки го за психологически механизъм на творческа дейност.
Конструкциите на въображението се отнасят до три главни обекта обекти, които съществуват в действителността, но не са възприемани от индивида; обекти, които не съществуват в действителността, но тяхното съществуване е възможно поради непротиворечие с обективните природни закони; и обекти, които не съществуват и не могат да съществуват, тъй като това противоречи на природните закони. Последният вид обекти са т.нар. фантазни образи, които са синтезирани от елементи на придобити по-рано по непосредствен път обикновени представи.
Начините за изграждане на въображаемите обекти са волево, неволево, аглутинация, схематизация, акцентировка и типизация. При неволевото образите възникват спонтанно, без предварително поставена цел за създаването им, докато волевото изграждане се характеризира с целенасоченост и избирателност на създаване на образите. Аглутинацията или т.нар. слепване е един от най-старите похвати, използвани за изграждане на фантазни образи. Тук те се изграждат чрез абстрахиране на части, елементи, признаци или свойства на различни, реално съществуващи предмети и явления и обединяването им в някаква нова комбинация. Цялата митология е изградена предимно върху този метод. Аглутинацията е широко използвана и при изграждането на религиозни образи, както и на такива в литературата и в съвременното изкуство. При схематизацията от друга страна образите се създават по пътя на абстрахирането и използването на определени схематични структури на самите обективни предмети, отразявани от въображението. Тя като метод се използва в различни области на науката като математика, физика, химия и география. Хиперболизацията е друг метод за изграждане на въображаеми обекти. При него изграждането на тези образи се осъществява по пътя на преувеличаването на едни или други свойства или възможности на реалните обекти в процеса на тяхното отражение. Хиперболизацията е широко застъпена в литературата и в изкуството като цяло.[1]”
3. Значение на импровизацията в цялостното изграждане на музиканта.
Ползите от импрозизация са следните:
А) Импровизацията е път към композиция и моментните, спонтанни хрумки често стават начален и надежден източник на бъдеща творба или част от творба.
Б)Импровизацията е ценен опит за съзидание. Дори най-скованите и бездарни дрънканици съдържат в себе си грам истина. В най-„лошия” случай те ни научават какво е глупаво или банално да свирим в определен контекст. Импровизацията се учи цял живот.Импровизацията се учи с много…импровизация!
В) Импровизацията е най-приятния начин да развиваме техническите си способности на фона на определени акорди и ритъм. Една скучна гама или техническо упражнение в контекста на добър backing track могат да звучат изненадващо свежо!
4. Теория на импровизацията.
А) Преди да импровизира, всеки музикант трябва да познава акордите, върху които изгражда своите фрази. Акордите изискват употреба на определен лад. Понякога правилните решения са повече от едно,но никога не са безброй. Естествено,трябва да се владеят самите ладови стълбици, което предполага предварителна техническа подготовка. Препоръчвам освен схемите, които могат да бъдат начертани по време на урок, и системната работа с GUITAR SCALE GENERATOR – on line. Последният прекрасно визуализира възможните пръстовки за определен лад по целия гриф. Естествено ние не можем да излизаме пред публика да импровизираме, втренчени в монитора или в рисунките. Това, което знаем ,трябва да е инсталирано в нашия хард диск с цената на много свирене на съответните пръстовки.
Б)Преди да импровизира, музикантът е желателно да има пълен контрол върху ритмичните конфигурации, които ще използва. Еднообразието на ритмични форми твърде често е основна причина за „банализиране” на мелодиите. И обратното – по-скромни технически способности, но съчетани с разнообразни и добре подбрани ритмични фигури, могат да причинят създаването на шедьовър.
В)Докато импровизира, музикантът е артист! Всяка фраза трябва да бъде поднесена убедително и завладяващо! За тази цел е необходимо да се експериментира безкрайно с динамика, тембър и орнаменти, да се учим на мяра в тяхната употреба, защото „дозата прави лекарството”.
5. Изучаване на ладовете.
Според мен последователността, в която се изучават ладовете трябва да е подчинена изцяло на статистически принцип, т.е. в посока от по-често прилагани към по-„бутикови”ладове. В този ред на мисли е добре да се започне от BLUES MINOR SCALE(HEXATONIC) и PENTATONIC SCALE,да се премине през IONIAN(MAJOR),DORIAN,PHRYGIAN,LYDIAN,MIXOLYDIAN,AEOLIAN (MINOR NATURAL),LOCRIAN, после през HARMONIC и MELODIC MINOR и на доста по-късен етап да се учи например WHOLE-HALF TONE SCALE(въпреки че много я обичам).
6.Всичко останало е работа, която може да се превърне в забавление! Успех!
[1] Божко Стефанов, Въображението – психичен познавателен процес, http://www.referati.org/vyobrajenieto-psihichen-poznavatelen-proces/52930/ref