Шрифтът Канчелареска носи още името Италик (Italic), което разкрива страната на неговия произход. Възникнал в Италия през ранния ренесансов период на 15-ти век, този шрифт е адаптиран от папа Николас 5-ти за нуждите на църковната канцелария, с което шрифтът получава названието Канчелареска, по-точно Cancellaresca Corsiva, което означава също и наклонен. Използван е в архивните и официални ръкописни документи, за обмен на кореспонденция и издаването на публични укази.
В съвременното му приложение, този шрифт е широко усвояван от калиграфите поради неговата елегантност и сравнително лесното му изписване на ръка. Канчелареска е близък до обикновения ръкопис, като при изписването на буквите има ритмичност и равномерност. И все пак, формите на буквите имат своите специфични характеристики, най-съществената от които е наличието на арки (гръбчета), чието залавно място е в средата по височина на повечето от буквите. Буквите при този шрифт се изписват с отделни, ясно разграничени щрихи, с повдигане на пишещото средство от листа и поставянето му отново, за изпълнение на следващия щрих. За разлика от ежедневния ръкопис, тук няма свързващи линии между отделните букви и те стоят разделени, но както при повечето шрифтове, от голямо значение е да се постигне ритмичност, посредством правилни отстояния между буквите (т. нар. “разрядка”).
Калиграфия – Антоанета Кисьова
Канчелареска се характеризира с още няколко особености, като наклон на шрифта около 80 градуса, спрямо основната шрифтова линия, наличието на ос и серифи, прави, но все пак леко извити вертикални греди, издължена форма на затвореното пространство (“око”). За изписването се използват прави сечени писци, изработени от различни материали – естествени пера, дървени пръчки, метални пластинки. Характерна за всички тях е плоската им форма, с ясно изразен прав пишещ ръб и процеп при повечето, за подвеждане на туша или боята. Благодарение на правия пишещ ръб, се постига изразителност в изписването, като се получават линии с различна дебелина, в зависимост от ъгъла на писеца и посоката на линията.
Шрифтът Канчелареска позволява да се променят в определена степен формите на неговите букви, с цел допълнително украсяване, като се запазват специфичните характеристики. Основните разновидности са заоблената (украсена) и правата (официална) Канчелареска. Самите имена показват какви са формите на гредите при тези две разновидности. Украсите се прилагат предимно при заобления вариант, като се състоят в удължени греди и допълнителни щрихи, с които се постига по-изразително художествено оформление.
Калиграфия – Александър Динчев
Този шрифт е с изключително широко практическо приложение, защото е подходящ както за изработката на официални ръкописни документи, така и за изписването на ежедневни съобщения. Лесен е за разчитане и се използва за поздравителни картички, покани, сертификати, пощенски пликове, табелки, баджове и дори за цели книги.
Автор: Александър Динчев
Източници:
Janet Mehigan – “Practical Calligraphy”, 2006
Илья Богдеско – “Каллиграфия”, 2005
www.wikipеdia.com
Приложна калиграфия – курсове